Почасовите номинални разходи за труд в България са нараснали с 12,4 на сто през третото тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на предходната година, което е най-високото увеличение сред държавите членки на Европейския съюз. Това сочат данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес.

След България най-големи увеличения на почасовите разходи за труд са отчетени в Литва (9,7 на сто), Хърватия (9,1 на сто) и Унгария (8,8 на сто). Най-слаби ръстове са регистрирани във Франция (1,3 на сто), Словения (1,6 на сто), Испания (2,0 на сто), Австрия (2,1 на сто) и Италия (2,4 на сто), а в Малта е отчетен спад от 1,4 на сто.

Като цяло в еврозоната почасовите разходи за труд са се увеличили с 3,3 на сто през третото тримесечие на 2025 г., а в Европейския съюз – с 3,7 на сто спрямо същото тримесечие на предходната година.

Двата основни компонента на разходите за труд са възнагражденията и допълнителните разходи извън заплатите. В еврозоната разходите за почасови заплати и възнаграждения са нараснали с 3,0 на сто, а неработните разходи – с 4,0 на сто. В ЕС увеличението при възнагражденията е 3,5 на сто, а при неработните разходи – 4,2 на сто.

По икономически дейности

В еврозоната почасовите разходи за труд са се увеличили с 3,3 на сто в индустрията, с 4,3 на сто в строителството и с 3,2 на сто в сектора на услугите. В ЕС ръстът е 3,7 на сто в индустрията, 4,7 на сто в строителството и 3,7 на сто в услугите.

Най-големи увеличения на почасовите разходи за труд в ЕС са отчетени в сектор „Други услуги“ (+4,5 на сто), следвани от „Строителство“ (+4,3 на сто) и „Професионални, научни и технически дейности“ (+4,3 на сто). Най-слаб ръст е регистриран в сектор „Производство и разпределение на електроенергия, газ, пара и климатизация“ (+2,5 на сто).

При допълнителните, неработни разходи най-голямо увеличение е отчетено в строителството (+5,8 на сто), „Други услуги“ (+5,6 на сто) и „Операции с недвижими имоти“ (+5,5 на сто), докато най-ниският ръст е в добивната промишленост (+2,5 на сто)

Китай е закупил най-малко 10 пратки американска соя на стойност приблизително 300 млн. долара по договори, подписани вчера, ден след като президентите Доналд Тръмп и Си Цзинпин проведоха телефонен разговор, предаде Ройтерс, позовавайки се на информирани източници.

Закупуването на необичайно големи количества продължава ръста в китайските покупки след последното затопляне на търговските отношения между САЩ и Китай. Американският президент Доналд Тръмп определи отношенията с Китай като „изключително силни“ след разговора си с китайския президент Си Цзинпин в понеделник.

Китай е закупил около 12 пратки, според един от източниците, докато друг оцени количеството между 10 и 15, като всяка една от тези пратки е приблизително 60 000–65 000 метрични тона.

Всички пратки са планирани за доставка през януари от пристанищата на американския бряг на Мексиканския залив и от пристанищата в северозападната част на Тихия океан на САЩ, посочват източниците.

Покупките се осъществяват въпреки че американската соя е по-скъпа от бразилските доставки.

Китай, който в продължение на месеци до голяма степен избягваше американската соя заради напрегнатия търговски спор между Вашингтон и Пекин, увеличи покупките си след разговорите между лидерите на двете държави в края на октомври в Южна Корея.

Държавният китайски търговец на зърно „КОФКО“ (COFCO) води покупките, като е резервирал близо 2 милиона тона американска соя от края на октомври, според данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA).

Последните сделки обаче все още са значително под обявените от Белия дом 12 милиона тона.

Все пак американският финансов министър Скот Бесънт заяви вчера, че китайските покупки на американска соя са „точно по график“, позовавайки се на споразумение, в което пише, че Пекин ще закупи 87,5 милиона тона от маслодайната култура, произведена в САЩ, през следващите три години и половина